всяка нощ
Всяка нощ, преди да заспя,
се моля на Бог да ме пази
от алчност и грешки,
облечени във суета.
Всеки ден,
в прословутата битка за хляба,
погазвам тревата, пръста
и себе си....
Боже, що за орис това е?
За хляб на децата си
щом ръкави запретна,
да усещам, че смазвам тревата
и докосвам греха!
Всяка нощ, преди да заспя,
в своите мисли претеглям калта.
Става ми страшно -
вместо да я отмивам,
все повече по себе си я лепя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
Много дълбоко ме докосна стихът ти!
