В планината пак пълзят мъгли

                                            като през оня май.

                                            Дъждът не престава да вали,

                                            като че ли няма край.

                                            Долу в полите,

                                            окъпан от дъжда,

                                            паметник гранитен

                                            издига се насред града.

                                            На него Ботев,

                                            извил си снагата,

                                            гледа строго

                                            със сабя в ръката

                                            към Вола, към Върха,

                                            там където куршумът

                                            секна му дъха.

                                            Боят беше утихнал.

                                            Врагът - притихнал.

                                            Един изстрел. 

                                            В гърдите рана

                                            прекъсна живеца

                                            на поета - титана.

                                            Останаха ненаписани

                                            много от словата

                                            на върха на перото

                                            търкалящо се                       

                                            в кървите на земята.

                                            Но там,                                     

                                            над този връх

                                            усетил трепета,

                                            последния му дъх,

                                            извиси се поета,

                                            засвети му звездата,

                                            която и днес

                                            е над света в небесата,

                                            защото негови са

                                            за героите словата

                                            със златни букви

                                            на Лувъра стената:

                                            ,,...Тоз, който падне

                                            в бой за свобода,

                                            той не умира!"

                                             Затуй днес

                                             никой не намира мира.

                                             Зададе ли се втори юни,

                                             без парадност, 

                                             без много думи

                                             да пристигат хора не престават

                                             от всички страни.

                                             Пред паметника му застават.

                                             Музика звучи.

                                             После тръгват по пътя пак

                                             към славния Козлодуйски бряг.

                                             Там, където

                                              в ранни зори,

                                             край нашепващия Дунав

                                             с дълбоките води,

                                             на рамо с пушки

                                             чета от юнаци

                                             с лъвски знаци

                                             на бели си калпаци

                                             слезнаха на брега,

                                             подгънаха крак,

                                             към Бога с кръст

                                             направиха знак

                                             и през сълзи

                                             целунаха земята

                                             готови да умрат

                                             на България за свободата.

                                             На Козлодуйския бряг е шумно.

                                             Тълпят се хора от тъмно.

                                             Тихата, мълчалива река

                                             е обгърната от тънка, ефирна мъгла,

                                              като, че с барут е задимена.

                                             Изведнъж корабна сирена

                                             разкъсва тишината.

                                             Звукът се удря в брега,

                                             лети над водата.

                                             Сякаш ,,Радецки" 

                                             за сбогом пак

                                             изсвири към четата

                                             на Козлодуйския бряг.

                                             Чули тоя знак,

                                             тълпата от хора по склона

                                             образуваха бързо

                                             нестройна колона.

                                             И потегли тя бавно, полека

                                             по Ботевата някогаш пътека

                                             след зеленото знаме развято,

                                             напомнящо на всички

                                             за делото свято,

                                             към Върха

                                             горе в планината,

                                             където Ботев

                                             умря за свободата.

                                             Втори юни. Вола върха.

                                             Знамена се веят. Усеща се духа

                                             на Ботев, на чедата славни,

                                             паднали за България

                                             в битки неравни.

                                             Дàли своя млад живот

                                             за благото и доброто

                                             на своя народ.

                                             Денят преваля. 

                                              Пред нощта се свива.

                                             Слънцето изгаря,

                                              зад върха се скрива.

                                             Пред паметника военен строй.

                                             Тече проверка.

                                             Оркестърът свири отбой.

                                             Звучи химнът в тъмата.

                                             ,,... Мила Родино..."

                                              запява тълпата.

                                              Автоматен огън

                                              продължава песента.

                                              Ярки ракети огряват върха.

                                              Издигат се високо,

                                              светят като звезди, 

                                              после угасват,

                                              остават куп искри.

                                              Както животът

                                              започва със светлина,

                                              после куп искри

                                              и накрая тъмнина.

                                              Но не ще угасне

                                              подвигът и славата на нашите деди!

                                              Ще бъде светлина

                                              по пътя към идущите бъднини

                                              на нашите деца!