plamen-p (Пламен Порчев)
62 506
7.07.2013 г., 15:25 ч.

Вяра 

  Поезия
528 0 5

      

        В Я Р А

 

 

Често  вдигам  пълната  чаша  -

наливам  късмета  с  кураж.

Животът  не  ще  ме  изплаши  -

с асфалт, калдаръм и паваж.

 

Моята  вяра  е  по-вярна  от  сметка -

в  ръцете  държа  свойта  съдба.

затвори  ме  дори  зад  решетка  -

ще  изляза  от  там  със   “Ура!”.

 

 

                                                    януари, 2002 г.




 

© Пламен Порчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напълно съм съгласен с теб,Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)!
  • Целта е да се освободим от собственото си его и да се опитаме след това да помогнем и на друг да направи сьщото.Трудно е до като намират поле за изява дявола и злото превьплатили се в човешки образ.Примерьт ти е пред очите.Виждаш го нали?
  • Благодаря,Елена!
    Вярата е едно от най-абстрактните понятия, без които не можем да бъдем хора.
    Написах го така, защото почти всички ние по-голяма част от живота си прекарваме зад собствените си решетки, от които е желателно да се освободим.
  • Понякога човек има нужда от чаша
    вяра,надежда,стимул,кураж,
    а също и да вярва в късмета си,
    колкото по-често повдига духа си-
    по -лесно е по пътя напред!
    Дотолкова са притъпени сетивата
    ни вече от сивотата на делника,
    че не ни е страх от еднообразието,
    улиците,по които минаваме
    ден след ден години след години...
    Завиждам ти на вярата човече!
    Няма затвор за душата!!!
  • ...поредното словоблудство... какво става...?!
Предложения
: ??:??