Вяра

Поезия

647 0 5

В Я Р А

Често вдигам пълната чаша -

наливам късмета с кураж.

Животът не ще ме изплаши -

с асфалт, калдаръм и паваж.

Моята вяра е по-вярна от сметка -

в ръцете държа свойта съдба.

затвори ме дори зад решетка -

ще изляза от там със “Ура!”.

януари, 2002 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

plamen-p (Пламен Порчев)

Напълно съм съгласен с теб,Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)!

2013-07-11T03:16:58+03:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Целта е да се освободим от собственото си его и да се опитаме след това да помогнем и на друг да направи сьщото.Трудно е до като намират поле за изява дявола и злото превьплатили се в човешки образ.Примерьт ти е пред очите.Виждаш го нали?

2013-07-09T19:22:22+03:00
plamen-p (Пламен Порчев)

Благодаря,Елена!
Вярата е едно от най-абстрактните понятия, без които не можем да бъдем хора.
Написах го така, защото почти всички ние по-голяма част от живота си прекарваме зад собствените си решетки, от които е желателно да се освободим.

2013-07-08T04:15:26+03:00
Helius (Елена Костадинова)

Понякога човек има нужда от чаша
вяра,надежда,стимул,кураж,
а също и да вярва в късмета си,
колкото по-често повдига духа си-
по -лесно е по пътя напред!
Дотолкова са притъпени сетивата
ни вече от сивотата на делника,
че не ни е страх от еднообразието,
улиците,по които минаваме
ден след ден години след години...
Завиждам ти на вярата човече!
Няма затвор за душата!!!

2013-07-07T21:49:02+03:00
argonyk (Димитър Никифоров)

...поредното словоблудство... какво става...?!

2013-07-07T19:13:51+03:00