14.08.2013 г., 0:18  

Вяра

842 0 14

С тънка свещ във ръцете ми - вярата,
аз ще тръгна навред по света.
Всяко зло като лист ще изгаря,
от лъжи ще горчи съвестта.

 

Светъл лъч в тъмнината на нощите
от далечна звезда ще блести.
Прегърни го с тъгата на прошката
и на себе си първо прости!

 

И пред диска на слънцето гледай
как над нашата грешна земя
небесата ни спускат победно
като нова надежда деня!

 

С тънка свещ във ръцете ми - вярата,
ще измоля за нас благослов!
Боже мой, ти прости ни покварата -
подари ни отново любов!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е то, за да продължи напред, човек първо трябва да прости на себе си! Поздрав!
  • Сърдечни благодарности за отзивите,
    приятели! Благодаря на всички,спрели се
    на моята страничка! Благодаря!
  • Благодаря ти за "светлия лъч в тъмнината"!!!
    Простих и на себе си и на хората!!!
    Прекрасно е !!! Поздрави!!!
  • Аплодисменти!Чудесна молитва!
  • Извира топлина и човеколюбие.
    Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....