26.12.2016 г., 16:05

Вяра

844 3 8

Взех най-добрата освежителна напитка,

сега готова съм за всяка нова битка.

Повярвах в себе си и знам, че ще успея

живота със достойнство аз да изживея.

 

И ето, вярата във собствените сили

придаде смисъл и успехите засили.

Тя трусове житейски бавно преобърна,

душевната хармония спокойно върна.

 

Послушах гласа си да вярвам, да живея,

умело проблемите да преодолея.

На трудности и пречки не ще се веч гневя.

По пътя на живота с вяра ще вървя.

 

Веси_Еси (Еси)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятели, благодаря ви, че намерихте време да се отбиете отново при мен, дори и по празниците Благодаря на всички за милите коментари и високи оценки. Вярвайте и .... весели празници!
  • Много е трудно човек през годините да запази вярата си, прекрасно си го написала, с едно такова много силно чувство, че чак и аз повярвах в доброто. Поздрави!
  • Еси,вярата е преди всичко поглед в бъдещето.А то осмисля и настоящето.
    Хубав стих.Весела Нова Година!
  • Много положителен и оптимистичен стих! Браво!
  • С Васил! Смело напред!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...