Вяра

По Вапцаров

                   Ето – аз дишам, работя, живея

                    и стихове пиша (тъй както умея).

                                        Н. Вапцаров 

И аз така, приятелю мой,

дишам, криво-ляво и аз живея.

Също стихове пиша,

в тях за човешката болка

скръбно аз пея...

Обичам живота, не си само ти!

Жадувам за хубавото, но

това са само голи мечти!

Години наред, ти не знаеш това,

меркантилни господа

ни заливат с обещания,

и с празни, и кухи слова.

Обещават ни охолство,

много пари, коли, чужбина…

Оглозгаха, скъпи ми друже,

нашата прекрасна Родина!

Ще драсна ред-два

за своята вяра…

Нямам я, умря отдавна!

Човекът озлобя. Стана

по-свиреп и от звяра!

От безпаричие хората

ровят по кофите

за боклуци,

за парченце хляб…

А някой кара „Майбах“

и не си знае парите!

А народът си мълчи,

не прави нищо, не се бори!

Приятелю мой,

сякаш е сляп!

Ще изразя известен скепсис

относно това, „че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър“…

Няма да бъде това! Няма!

Моето неверие здраво

е бронирано в душата

„и бронебойни патрони

за нея няма открити!

Няма открити!“

02.11.2022 г.