17.10.2020 г., 16:21

Вяра 3

450 0 0

Коя ли вяра е реалистична

и към доброто ще ни води?

Може ли по пътеката оптимистична

без страх от зло да ходим?

 

Наистина тук разруха има,

ценностите са объркани тотално,

промяната е тъй необходима,

ако искаме да се спасим от блатото кално.

 

Но, макар и труден,

изход има и сега,

просто разумът ни трябва да е буден,

за да намерим пътя в гъстата мъгла.

 

Трябва да се вярва и в доброто,

постижимо е то все пак

и ще ни свърши нявга теглото,

ще се спасим от тоя мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...