Вяра
Ти някога се връщаш във съня ми,
докосваш ме със твоите ръце...
Ах, татко, колко много те обичам,
как страшно страда моето сърце.
Аз вярвам - ще се срещна с тебе, татко.
Отново ще съм твоето дете...
Ти ще ме чакаш някъде в безкрая,
протегнал двете си добри ръце.
Когато си отида от живота,
ти ще посрещнеш свойта дъщеря.
Ще я притеглиш в своите обятия,
ще полетите към една звезда.
Там няма болка, никакви страдания.
Реки от мед и мляко там текат.
Там някъде, далече във безкрая,
очаквай ме при теб да долетя.
*
Искам да вярвам, че ще бъде така. Това е единствената ми утеха.
докосваш ме със твоите ръце...
Ах, татко, колко много те обичам,
как страшно страда моето сърце.
Аз вярвам - ще се срещна с тебе, татко.
Отново ще съм твоето дете...
Ти ще ме чакаш някъде в безкрая,
протегнал двете си добри ръце.
Когато си отида от живота,
ти ще посрещнеш свойта дъщеря.
Ще я притеглиш в своите обятия,
ще полетите към една звезда.
Там няма болка, никакви страдания.
Реки от мед и мляко там текат.
Там някъде, далече във безкрая,
очаквай ме при теб да долетя.
*
Искам да вярвам, че ще бъде така. Това е единствената ми утеха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
