9.03.2013 г., 8:10  

Вяра, Надежда и Любов

675 0 0

 

          Вяра, Надежда и Любов

 

          Преди си мислех,

          че любовта е щастие голямо.

          Сега разбрах, че любовта е

          и болка, и мъка тежка.

          Такава болка, 

          че искаш да изкрещиш

          с все сили колко те боли.

          Такава мъка,

          че по-скоро да умреш

          ти се иска.

          Любовта ми 

          ти към теб погуби.

          И щастието ми 

          ти потули.

          Но знай...

          Аз имам не само Любов!

          Аз имам и Вяра и Надежда!

          Това ще ме крепи 

          до края на моите дни.

          Аз моля те!

          Поне това ми остави!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...