emelemin (Емел)
1

Mar 9, 2013, 8:10 AM 2013-03-09T08:10:27+02:00

Вяра, Надежда и Любов

Poetry » Love

676 0 0

Преди си мислех,

че любовта е щастие голямо.

Сега разбрах, че любовта е

и болка, и мъка тежка.

Такава болка,

че искаш да изкрещиш

с все сили колко те боли.

Такава мъка,

че по-скоро да умреш

ти се иска.

Любовта ми

ти към теб погуби.

И щастието ми

ти потули.

Но знай...

Аз имам не само Любов!

Аз имам и Вяра и Надежда!

Това ще ме крепи

до края на моите дни.

Аз моля те!

Поне това ми остави!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0