Вяра в невъзможното
В душата, още будна, странно тихо е.
А въгленът в сърцето ми гори!
И в ритъма на драматични стихове
кръстосват се не рими, а стрели!
Летят мечтите! В сънища завръща се
надеждата, да бъде друг света!
В очакване да съмне, светят къщите,
но дълга е и тягостна нощта!
Тревожно е да вярваш в невъзможното –
в това, че нещо ще се промени...
докато ножът тъпо стърже в кожата,
а Бог от горе гледа и мълчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
