2.07.2013 г., 13:05 ч.

Вяра в невъзможното 

  Поезия » Гражданска
919 0 8

В душата, още будна, странно тихо е.

А въгленът в сърцето ми гори!

И в ритъма на драматични стихове

кръстосват се не рими, а стрели!

 

Летят мечтите! В сънища завръща се

надеждата, да бъде друг света!

В очакване да съмне, светят къщите,

но дълга е и тягостна нощта!

 

Тревожно е да вярваш в невъзможното –

в това, че нещо ще се промени...

докато ножът тъпо стърже в кожата,

а Бог от горе гледа и мълчи!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??