В душата, още будна, странно тихо е.
А въгленът в сърцето ми гори!
И в ритъма на драматични стихове
кръстосват се не рими, а стрели!
Летят мечтите! В сънища завръща се
надеждата, да бъде друг света!
В очакване да съмне, светят къщите,
но дълга е и тягостна нощта!
Тревожно е да вярваш в невъзможното –
в това, че нещо ще се промени...
докато ножът тъпо стърже в кожата,
а Бог от горе гледа и мълчи!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
