Изтлява обичта след самопредателства.
На поривите на душата си ще бъда вярна.
Харесва ти или не – ще вървя по пътеката
от нея избрана, иначе не мога да съм цяла.
Моят път е ничий, всяка душа има мисия
различна, но ако искаш Път да споделяме,
не срещу мен, не зад мен, а до мене върви,
зная – пресичат се някъде всички пътища.
Блян приземен е мантията царска на душата.
Жадува, копнее тя да се види с нея облечена.
Всяко утро изхвърлям износеното от гардероба.
Всяка нощ ангели шият за душата ми нова дреха.
Душата твоя по-светла, по-дръзка ли е от вчера?
Не те питам в смокинг или във фрак е пременена.
Имаш ли роля още неизиграна на житейската сцена?
Изиграй я и аз ще реша дали до гроб да съм ти вярна.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени