Вярвай ми
Обезумяла е от болка пак луната -
тъмнината ражда гневните слова.
Обезумяла е от болка и душата -
черна и проядена от ревността.
Недей да ровиш в миналото, моля те!
Няма да срещнеш там греха.
Повярвай ми завинаги: обичам те!
Погали ме! Хайде, протегни ръка!
Ревността убива любовта, повярвай ми!
Чуй, за последен път ти казвам аз това:
Обичам те! Да дишам си ми нужен ти,
единственият си за мене на света!
© Яна Танева Всички права запазени