16.08.2008 г., 13:14 ч.

Вярвай ми 

  Поезия » Любовна
623 0 2

  Вярвай ми

Обезумяла е от болка пак луната -

тъмнината ражда гневните слова.

Обезумяла е от болка и душата -

черна и проядена от ревността.

Недей да ровиш в миналото, моля те!

Няма да срещнеш там греха.

Повярвай ми завинаги: обичам те!

Погали ме! Хайде, протегни ръка!

Ревността убива любовта, повярвай ми!

Чуй, за последен път ти казвам аз това:

Обичам те! Да дишам си ми нужен ти,

единственият си за мене на света!

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??