Вярвай ми
Вярвай ми
Обезумяла е от болка пак луната -
тъмнината ражда гневните слова.
Обезумяла е от болка и душата -
черна и проядена от ревността.
Недей да ровиш в миналото, моля те!
Няма да срещнеш там греха.
Повярвай ми завинаги: обичам те!
Погали ме! Хайде, протегни ръка!
Ревността убива любовта, повярвай ми!
Чуй, за последен път ти казвам аз това:
Обичам те! Да дишам си ми нужен ти,
единственият си за мене на света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Танева Всички права запазени