Aug 16, 2008, 1:14 PM

Вярвай ми 

  Poetry » Love
578 0 2

  Вярвай ми

Обезумяла е от болка пак луната -

тъмнината ражда гневните слова.

Обезумяла е от болка и душата -

черна и проядена от ревността.

Недей да ровиш в миналото, моля те!

Няма да срещнеш там греха.

Повярвай ми завинаги: обичам те!

Погали ме! Хайде, протегни ръка!

Ревността убива любовта, повярвай ми!

Чуй, за последен път ти казвам аз това:

Обичам те! Да дишам си ми нужен ти,

единственият си за мене на света!

© Яна Танева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??