Вярвай ми
Обезумяла е от болка пак луната -
тъмнината ражда гневните слова.
Обезумяла е от болка и душата -
черна и проядена от ревността.
Недей да ровиш в миналото, моля те!
Няма да срещнеш там греха.
Повярвай ми завинаги: обичам те!
Погали ме! Хайде, протегни ръка!
Ревността убива любовта, повярвай ми!
Чуй, за последен път ти казвам аз това:
Обичам те! Да дишам си ми нужен ти,
единственият си за мене на света!
© Яна Танева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
