Вярвам
думи обидни търпя и приемам хората зли,
загубих дома си, долу в ниското слязох,
сърцето си с болка и наивност прорязах,
да задържам не мога своите сълзи,
когато някой с лошо към мен върви,
да ме предават хора, на които държа,
да се изправям над себе си и срещу света,
как мога да крача с чисти чувства в сърцето,
когато тежки ми сълзи скриват лицето,
и приятелите верни на пръсти се броят,
и черни облаци над мен висят...
Вярвам, лъч в края има светлина,
да мога след всичко това да съм добра,
грешките да мога да простя и да забравя,
без нови рани в сърцето да отварям.
Вярвам, скандалите ще свършат скоро,
ще намеря в семейството нова опора,
ще съхраня останалата малка ценност,
без от друго да чувствам потребност.
Вярвам, след дълги години на борба и сълзи,
в своя собствен дом ще оставя следи,
ще отгледам децата си с готовност и любов,
не ще да е тогава животът суров.
Вярвам! Дано у всеки се запали тази искра,
че на земята ги има доброто и любовта,
не бива никой лесно да се дава
и да не се предава, каквото и да става!
11.12.07
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Найденова Всички права запазени
Прегръдка и пак благодарности...