Животът е труден, много често боли, думи обидни търпя и приемам хората зли, загубих дома си, долу в ниското слязох, сърцето си с болка и наивност прорязах, да задържам не мога своите сълзи, когато някой с лошо към мен върви, да ме предават хора, на които държа, да се изправям над себе си и срещу света, как мога да крача с чисти чувства в сърцето, когато тежки ми сълзи скриват лицето, и приятелите верни на пръсти се броят, и черни облаци над мен висят... Вярвам, лъч в края има светлина, да мога след всичко това да съм добра, грешките да мога да простя и да забравя, без нови рани в сърцето да отварям. Вярвам, скандалите ще свършат скоро, ще намеря в семейството нова опора, ще съхраня останалата малка ценност, без от друго да чувствам потребност. Вярвам, след дълги години на борба и сълзи, в своя собствен дом ще оставя следи, ще отгледам децата си с готовност и любов, не ще да е тогава животът суров. Вярвам! Дано у всеки се запали тази искра, че на земята ги има доброто и любовта, не бива никой лесно да се дава и да не се предава, каквото и да става! 11.12.07
Next from category
Next from the author
Светът не е толкова лош. Има и добри хора!!!