Dec 12, 2007, 9:22 AM

Вярвам 

  Poetry » Other
737 0 6
Животът е труден, много често боли,
думи обидни търпя и приемам хората зли,

 загубих дома си, долу в ниското слязох,
 сърцето си с болка и наивност прорязах,

 да задържам не мога своите сълзи,
 когато някой с лошо към мен върви,

 да ме предават хора, на които държа,
 да се изправям над себе си и срещу света,

 как мога да крача с чисти чувства в сърцето,
 когато тежки ми сълзи скриват лицето,

 и приятелите верни на пръсти се броят,
 и черни облаци над мен висят...

 Вярвам, лъч в края има светлина,
 да мога след всичко това да съм добра,

 грешките да мога да простя и да забравя,
 без нови рани в сърцето да отварям.

 Вярвам, скандалите ще свършат скоро,
 ще намеря в семейството нова опора,

 ще съхраня останалата малка ценност,
 без от друго да чувствам потребност.

 Вярвам, след дълги години на борба и сълзи,
 в своя собствен дом ще оставя следи,

 ще отгледам децата си с готовност и любов,
 не ще да е тогава животът суров.

 Вярвам! Дано у всеки се запали тази искра,
 че на земята ги има доброто и любовта,

 не бива никой лесно да се дава
 и да не се предава, каквото и да става!

11.12.07

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??