Вятър пророк...
Безутешно пришпорва ме вятърът,
в бяг лудешки по огнени струни...
В шепот дави листа бездиханни
и предсказва по древните руни...
Този вятър - могъщо начало,
обелиск на изгубена вяра...
Безпосочно кърви в огледало,
от изтръпнали чувства без мяра...
Като вещер разперил е плаща,
незакърпен от ничии рани...
Тъй безлични в забвение гаснат
думи в жалко гротескни премяни.
Този вятър е мойта молитва,
непокорно изплакана в шепи...
Дъх развързан, отчаяно стихва,
посрещач на илюзии слепи...
Във поличби отекват дихания,
двупосочни, безжизнени длани...
Разпилели кънтящи стенания,
във безмилостна хватка сковани...
Този вятър е страшен предвестник
на забулени тайни в безкрая...
Тихо шепнещ в ума на бездомник
и отлитащ безпътно към рая...
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
