21.07.2006 г., 10:08 ч.

ВЯТЪРА 

  Поезия
790 0 13
                    ВЯТЪРА

Отново писнаха от вятъра тръбите,
надали вой,а пролет е навън,
и сякаш се уплашиха звездите,
и се скриха бързо в нечий сън.

Със себе си отнесоха плашливо,
искриците проблеснали в нощта,
и изгряха пламенно игриво,
пак на някой във съня.

И небето стана празно,пусто,
и намръщи се отново вечерта,
но вечерници със светли чувства
са пак на някой във съня.

А вятърът неспирно свири вън,
и пъргав ,вие се в тръбите,
и довява пак във нечий сън,
спокойствието тихо на звездите.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??