21.07.2006 г., 10:08

ВЯТЪРА

944 0 13
                    ВЯТЪРА

Отново писнаха от вятъра тръбите,
надали вой,а пролет е навън,
и сякаш се уплашиха звездите,
и се скриха бързо в нечий сън.

Със себе си отнесоха плашливо,
искриците проблеснали в нощта,
и изгряха пламенно игриво,
пак на някой във съня.

И небето стана празно,пусто,
и намръщи се отново вечерта,
но вечерници със светли чувства
са пак на някой във съня.

А вятърът неспирно свири вън,
и пъргав ,вие се в тръбите,
и довява пак във нечий сън,
спокойствието тихо на звездите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...