ВЯТЪРА
ВЯТЪРА
Отново писнаха от вятъра тръбите,
надали вой,а пролет е навън,
и сякаш се уплашиха звездите,
и се скриха бързо в нечий сън.
Със себе си отнесоха плашливо,
искриците проблеснали в нощта,
и изгряха пламенно игриво,
пак на някой във съня.
И небето стана празно,пусто,
и намръщи се отново вечерта,
но вечерници със светли чувства
са пак на някой във съня.
А вятърът неспирно свири вън,
и пъргав ,вие се в тръбите,
и довява пак във нечий сън,
спокойствието тихо на звездите.
Отново писнаха от вятъра тръбите,
надали вой,а пролет е навън,
и сякаш се уплашиха звездите,
и се скриха бързо в нечий сън.
Със себе си отнесоха плашливо,
искриците проблеснали в нощта,
и изгряха пламенно игриво,
пак на някой във съня.
И небето стана празно,пусто,
и намръщи се отново вечерта,
но вечерници със светли чувства
са пак на някой във съня.
А вятърът неспирно свири вън,
и пъргав ,вие се в тръбите,
и довява пак във нечий сън,
спокойствието тихо на звездите.
© Ивайло Яков All rights reserved.
а писателчето от време на време да си слага розовите очила-няма да е зле