10.12.2013 г., 22:41

Вятърен оркестър

502 0 1

 

Вятърът на флейта свири

из поляни, по баири.

Нощем тайно и умело

свири на виолончело.

 

Сребърната му цигулка

ни люлее като люлка.          

Вдига ни до небесата

тоя музикален вятър.

 

Изненадват ни с рева си

вятърните контрабаси.

А с кристалните цимбали

вятърът слуха ни гали.

 

Ако седне на рояла,

се превръща мигом в хала.

В орган ако прозвучи,

тътне всичко и бучи.

 

И с дъждовни барабани

вятърът неспирно кани

хората със мисли чисти –

във оркестъра – солисти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...