Dec 10, 2013, 10:41 PM

Вятърен оркестър

  Poetry » Other
501 0 1

 

Вятърът на флейта свири

из поляни, по баири.

Нощем тайно и умело

свири на виолончело.

 

Сребърната му цигулка

ни люлее като люлка.          

Вдига ни до небесата

тоя музикален вятър.

 

Изненадват ни с рева си

вятърните контрабаси.

А с кристалните цимбали

вятърът слуха ни гали.

 

Ако седне на рояла,

се превръща мигом в хала.

В орган ако прозвучи,

тътне всичко и бучи.

 

И с дъждовни барабани

вятърът неспирно кани

хората със мисли чисти –

във оркестъра – солисти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...