5.10.2007 г., 0:13

ВЯТЪРНА ЛЮБОВ

747 0 4

Любов по-дива от вятъра
издига и днес крилата ми.
Любов – красива вълшебница
смело хваща ръката ми.

Любов – по нишка в сърцето,
любов жадувам неистово.
Със вяра втъкана в небето,
в зари ефирни разискрила
прекрасно, светло очарование.
Ти мойте мисли люлееш,
смълчана в нежно признание,
но можеш и чудно да пееш:

Любов по-дива от вятъра,
любов преследва сърцето.
Крила могъщи намята ми
и вяра търси в небето.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....