Вятърни графити
Графити пише вятър с топли устни,
по нежността зелена на реката.
Та корморан по бързея да пусне,
за любовта си светъл стих, когато,
заспят върбите, сплетени накриво
и светнат две светулки светлолики
и тихо ден, към вечер се прелива,
и самодива тихо се плацика.
И с лунен гребен реши си косите,
и капят от очите маргарити*,
проклета е. Любов да не опита,
и вечно срича вятърни графити.
Засвети ли пред изгрева росата,
облича бързо мократа си риза
и следва корморановото ято,
поне да чувства любовта наблизо.
-----------------------------------------------------
*Маргарити - бисери
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Все съм трън в... петата.
