Графити пише вятър с топли устни,
по нежността зелена на реката.
Та корморан по бързея да пусне,
за любовта си светъл стих, когато,
заспят върбите, сплетени накриво
и светнат две светулки светлолики
и тихо ден, към вечер се прелива,
и самодива тихо се плацика.
И с лунен гребен реши си косите,
и капят от очите маргарити*,
проклета е. Любов да не опита,
и вечно срича вятърни графити. ...