Вятърни мечти
С есенни капки - сълзи кехлибар
вятърко днеска заплака,
че му е тъжна и страшничка май
зимната песен на прага.
Плака, подсмърча, брули листа,
в локвите скача припряно,
вихрено даже подгони ята -
врабчовци с жълта премяна.
Дълго лудува, свири с уста,
после за кратко утихна,
спомни за своята детска мечта -
в преспи големи да скита.
Да ги завихря над бели поля,
над планини и морета.
С тях да рисува кристални цветя,
пеейки нежни сонети.
Та на децата в снежния свят
радост да носи голяма,
малки снежинки с ръце да ловят...
и да си сбъдне мечтата.
24. 10. 2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
