Валери_Станков (Валери Станков)
1104 825
25.10.2022 г., 7:11 ч.

Вятърът 

  Поезия
640 4 4

... връхлетя убийствено внезапен,
хвърли се – от тръс във кариер,
ви, скимтя – и сетне взе да хапе –
пуснат стафордширски териер,

 

мъкна, дръгна, тръгна, сече, скуба,  
листопада с дълъг дъх отвя –
лятото – под ласката му груба,  
хукна през печалните нивя,

 

сиви върволици от войници –
облаците теглеха нощта,
а дъждът бичуваше с камшици
голичкия гръб на есента,

 

девет дни лежа на овчи кожи,
в бял саван снежецът я пови,
вятърът накрая я положи
върху хълма с жълтите треви,

 

рекох си молитвата сиротна,  
все от дъжд на вятър я чета...
Нейде с ветровете да се кротна
и да се наспя до пролетта.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всекиго от вас за добрите думи и за добрите очи, с които ми четете стиховете! До нови срещи!
  • Много силен стих. Всяка дума, като вятър свири в сетивата. Насладих се!
  • Това натрупване на глаголи в градация, от което действието расте лавинообразно, прави творческия процес при теб недостижим и впечатляващо действен и запомнящ се, Маестро! Права е Валя: "Няма такава поезия!"
  • листопада с дълъг дъх отвя –...

    Няма такава поезия!
Предложения
: ??:??