Вятърът

25.10.2022 г., 7:11 ч.

Поезия

839 4 4

... връхлетя убийствено внезапен,
хвърли се – от тръс във кариер,
ви, скимтя – и сетне взе да хапе –
пуснат стафордширски териер,

мъкна, дръгна, тръгна, сече, скуба,
листопада с дълъг дъх отвя –
лятото – под ласката му груба,
хукна през печалните нивя,

сиви върволици от войници –
облаците теглеха нощта,
а дъждът бичуваше с камшици
голичкия гръб на есента,

девет дни лежа на овчи кожи,
в бял саван снежецът я пови,
вятърът накрая я положи
върху хълма с жълтите треви,

рекох си молитвата сиротна,
все от дъжд на вятър я чета...
Нейде с ветровете да се кротна
и да се наспя до пролетта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Валери_Станков (Валери Станков)

2022-10-25T20:04:58+03:00

Благодаря на всекиго от вас за добрите думи и за добрите очи, с които ми четете стиховете! До нови срещи!
M1234567891 (Миночка Митева)

2022-10-25T15:19:57+03:00

Много силен стих. Всяка дума, като вятър свири в сетивата. Насладих се!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-10-25T09:31:13+03:00

Това натрупване на глаголи в градация, от което действието расте лавинообразно, прави творческия процес при теб недостижим и впечатляващо действен и запомнящ се, Маестро! Права е Валя: "Няма такава поезия!"
yotovava (Валентина Йотова)

2022-10-25T09:13:30+03:00

листопада с дълъг дъх отвя –...

Няма такава поезия!