4.10.2019 г., 0:31 ч.

Вятърът говори 

  Поезия
332 2 3

ВЯТЪРЪТ ГОВОРИ

 

Заслушах се в думите топли на вятъра...

Не вярвате ли, че и той сърдечно говори?

Говори. Речта му не е от земния театър,

както е при играещите под маските хора.

 

Искрен, когато обича страстно, е нежен,

докосва с топлината на кадифени устни,

но обидиш ли духа му волен, копнежен,

с прах, вместо сълзи, ще те поръси...

 

Когато наранили са го подло в сърцето,

вие от болка и гласът му далече се чува...

В душите се гърчи страхливия трепет -

дали зловещият вой при тях ще гостува...?

 

Ще се превърне ли в буря разгневена,

решила да прочисти от злото света?

Миг, или вечност, цяла гола вселена

е пометената в бурята грешна душа?

 

Докосва струните на свой инструмент...

Всяка нота по човешки плаче, говори...

Може да бъде любезен джентълмен,

но и гърмотевично, дъждовно да спори.

 

Думи, думи... разказват за времената,

за любовта, за пясък, море и следи...

Под облак от думи прибираш платната.

Дълго споменът в нас думите ти мълви...

 

03 10 2019

 

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??