Вятърът говори
ВЯТЪРЪТ ГОВОРИ
Заслушах се в думите топли на вятъра...
Не вярвате ли, че и той сърдечно говори?
Говори. Речта му не е от земния театър,
както е при играещите под маските хора.
Искрен, когато обича страстно, е нежен,
докосва с топлината на кадифени устни,
но обидиш ли духа му волен, копнежен,
с прах, вместо сълзи, ще те поръси...
Когато наранили са го подло в сърцето,
вие от болка и гласът му далече се чува...
В душите се гърчи страхливия трепет -
дали зловещият вой при тях ще гостува...?
Ще се превърне ли в буря разгневена,
решила да прочисти от злото света?
Миг, или вечност, цяла гола вселена
е пометената в бурята грешна душа?
Докосва струните на свой инструмент...
Всяка нота по човешки плаче, говори...
Може да бъде любезен джентълмен,
но и гърмотевично, дъждовно да спори.
Думи, думи... разказват за времената,
за любовта, за пясък, море и следи...
Под облак от думи прибираш платната.
Дълго споменът в нас думите ти мълви...
03 10 2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
