Когато идваш с вятъра
По вятъра дойде
като белязан от въздишка стих.
Протегна двете си ръце
мил, кротък, весел, закачлив.
Поиска да ме видиш,
но разпиля се в моите коси.
За любовта ли питаш?
Там горе, сред звездите я търси.
Като теб и те надничат
в стъклото ми през нощи тъмни.
Разбрали, колко те обичам,
надникнали в мечтите ми безсънни.
И как да те докосна?
Дойде и си отиде с вятър палав.
По облаците тичам боса…
Тупти сърцето, в изгревния пламък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
