24.07.2024 г., 12:05  

“Вятърът на промяната”

420 3 7

Промяната на вятъра ни свАри

с лекьосани ушанки на глави.

Той сякаш бе дошъл от Калахари,

потта изби по нашите страни.

 

Навсякъде разцъфнаха дървета,

полетата се пръкнаха в цветя!

Зарадвах се сърдечно на късмета,

ушанката в боклука полетя!

 

Но хората във ватенки, не бяха,

готови да приемат този дар.

Обратно  -  северняка пожелаха:

ушанката с червената звезда!

 

И днес живеем много разделени;

на фили и на фоби се делим!

А вятърът със нужните промени

изчезна във мъглата яко дим!

 

 

Юри Йовев 

Юли 2024 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никола, приятелю разбрал съм, че нещата в България се случват много бавно, но… ще станат! Приятен ден! 😊👍
  • Лошото е, че ако стане нещо ние, Юри, ще сме на първа линия, а тия двулични, източни фили всичките ще избягат и то накъде ... в някоя западна държава. Все още ме е яд на ония хамелеони, които обещаваха демокрация и натрупаха пачки от народната заблуда. Жив и здрав Юрка и поздрав за написаното.
  • Да - Демокрацията ни е такава, каквато си я направим. С такъв народ - толкова!
  • Повечето от младите, които се обявяват против ЕС, не знаят, какво е Варшавски договор и СИВ. Съвсем не са в час, в каква кочина ни тласкат, Безжичен.
  • Валери, Стойчо, не виждам никакво светло бъдеще с това разделение. Уж сме в НАТО, а половината българи драпат към Варшавския договор. 🥲

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...