31.07.2008 г., 21:17

Вятърът в мен

833 0 15

Вятърът в мен разпали огньове,

струните на душата изпълни с мечти.

Разпръснах искри над нежни простори,

в танц полетях като малко дете.

Откраднах си цвете от полята зелени,

косите закичих с най-възторжния вик

и лудо затичах по широки пътеки,

с бурната обич на южен зефир.

При тебе да стигна сребърно-бяла,

в нощ натежала от звезден прашец.

Да се срещнем в новото лунно начало

със сърца, изпълнени с любов и копнеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...