Вятърът в мен разпали огньове,
струните на душата изпълни с мечти.
Разпръснах искри над нежни простори,
в танц полетях като малко дете.
Откраднах си цвете от полята зелени,
косите закичих с най-възторжния вик
и лудо затичах по широки пътеки,
с бурната обич на южен зефир.
При тебе да стигна сребърно-бяла,
в нощ натежала от звезден прашец.
Да се срещнем в новото лунно начало
със сърца, изпълнени с любов и копнеж.
© Здравка Бонева Всички права запазени