Вятърът в мен разпали огньове,
струните на душата изпълни с мечти.
Разпръснах искри над нежни простори,
в танц полетях като малко дете.
Откраднах си цвете от полята зелени,
косите закичих с най-възторжния вик
и лудо затичах по широки пътеки,
с бурната обич на южен зефир.
При тебе да стигна сребърно-бяла,
в нощ натежала от звезден прашец.
Да се срещнем в новото лунно начало
със сърца, изпълнени с любов и копнеж.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
