29.04.2019 г., 14:44 ч.

Въглен 

  Поезия » Друга
309 3 5

Душата ми е въглен

посипан с черна пепел.

Едва-едва просветва

и още миг, ще изгори.

 

Не се намират хора

да рóвнат в пепелта.

Да махнат със ръка,

жарта ми пак да запламти!

 

Душата ми е въглен,

загасвам бавно, бавно...

Нощта над мене пада

и гасна бавно, бавно...

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??