Apr 29, 2019, 2:44 PM

Въглен 

  Poetry » Other
319 3 5

Душата ми е въглен

посипан с черна пепел.

Едва-едва просветва

и още миг, ще изгори.

 

Не се намират хора

да рóвнат в пепелта.

Да махнат със ръка,

жарта ми пак да запламти!

 

Душата ми е въглен,

загасвам бавно, бавно...

Нощта над мене пада

и гасна бавно, бавно...

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??