Въгленче в шепа
Не знаеше ли?
И в душата понякога никне тро̀скот
и се разливат във вените мътни потоци…
Търсиш изход, денем и нощем,
но няма пътека,
вратите – залостени!
Сред такава безизходица разнолика,
трън след трън отскубвай
до корен!
В градината на душата
нямат място бодили!
Оплевѝ всички мисли отровни!
И… не спирай да сееш добро!
На душата ти, ще усетиш,
веднага олеква.
С думата топла –
пух от перо,
всяка врата пред теб се открехва.
Времето е съдник,
стрелките – палачът!
Доброто – огниво, въгленче в шепа!
Добър да си, трудно е, често нагарча,
но има смисъл да си
„сеяч на надежда“!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
