Въгленче в шепа
Не знаеше ли?
И в душата понякога никне тро̀скот
и се разливат във вените мътни потоци…
Търсиш изход, денем и нощем,
но няма пътека,
вратите – залостени!
Сред такава безизходица разнолика,
трън след трън отскубвай
до корен!
В градината на душата
нямат място бодили!
Оплевѝ всички мисли отровни!
И… не спирай да сееш добро!
На душата ти, ще усетиш,
веднага олеква.
С думата топла –
пух от перо,
всяка врата пред теб се открехва.
Времето е съдник,
стрелките – палачът!
Доброто – огниво, въгленче в шепа!
Добър да си, трудно е, често нагарча,
но има смисъл да си
„сеяч на надежда“!
© Даниела Виткова All rights reserved.
