13.03.2021 г., 17:13  

Въжделения

530 1 4

"Ще открия съвършена,

неувяхваща, нетленна,

крехка роза от Верона",

луташ се из виртуала.

 

Зад гърба ти свети бяла,

жизнена и драгоценна,

по библейски разкроена,

недолюбена икона.

 

Порасни, Ромео, всяка 

росна пъпка цвят разтваря

и увяхва мимолетно,

спусне ли клепачи здрачът.

 

В твоята градина плаче

роза горко, безответно,

но дали ще те дочака,

друг флорист те изпревари.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...