13.03.2021 г., 17:13 ч.  

Въжделения 

  Поезия » Философска
259 1 4

"Ще открия съвършена,

неувяхваща, нетленна,

крехка роза от Верона",

луташ се из виртуала.

 

Зад гърба ти свети бяла,

жизнена и драгоценна,

по библейски разкроена,

недолюбена икона.

 

Порасни, Ромео, всяка 

росна пъпка цвят разтваря

и увяхва мимолетно,

спусне ли клепачи здрачът.

 

В твоята градина плаче

роза горко, безответно,

но дали ще те дочака,

друг флорист те изпревари.

 

 

 

 

 

 

© СК Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??