"Ще открия съвършена,
неувяхваща, нетленна,
крехка роза от Верона",
луташ се из виртуала.
Зад гърба ти свети бяла,
жизнена и драгоценна,
по библейски разкроена,
недолюбена икона.
Порасни, Ромео, всяка
росна пъпка цвят разтваря
и увяхва мимолетно,
спусне ли клепачи здрачът.
В твоята градина плаче
роза горко, безответно,
но дали ще те дочака,
друг флорист те изпревари.
© Светличка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
