"Ще открия съвършена,
неувяхваща, нетленна,
крехка роза от Верона",
луташ се из виртуала.
Зад гърба ти свети бяла,
жизнена и драгоценна,
по библейски разкроена,
недолюбена икона.
Порасни, Ромео, всяка
росна пъпка цвят разтваря
и увяхва мимолетно,
спусне ли клепачи здрачът.
В твоята градина плаче
роза горко, безответно,
но дали ще те дочака,
друг флорист те изпревари.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
