"Ще открия съвършена,
неувяхваща, нетленна,
крехка роза от Верона",
луташ се из виртуала.
Зад гърба ти свети бяла,
жизнена и драгоценна,
по библейски разкроена,
недолюбена икона.
Порасни, Ромео, всяка
росна пъпка цвят разтваря
и увяхва мимолетно,
спусне ли клепачи здрачът.
В твоята градина плаче
роза горко, безответно,
но дали ще те дочака,
друг флорист те изпревари.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
