21.05.2013 г., 9:49 ч.

Вълча болка 

  Поезия » Любовна
739 0 6

Вълча болка

 

Сълзи. Не са от мен. Душата ми отдавна

не е олук за скръб. Липата вероятно

пропуска времето на капки...

Над тях ленива прах размятат

чистачите от циферблата...

 

Любов ли бе да я опишеш!

Разровиш ли я – ще горчи от стихове,

изписани като тату до синьо,

и само болката вълчица в мен ще вие,

че търси единака зимен!

 

Отдавна грижите са мои спътници,

а  чашата с горчиво минало

се врасна вътре като клапа...

О,боже, толкова се молех да отмине,

поне веднъж да бъде празна...!

 

Но... твоя воля – пак пророк!

Слугите дяволски командировани

и в коша им  се мъдрят златоперки –

отказвам рибешката голословност

и тръгвам по водата с вери.

 

В рода ми има Петър. Както му е ред,

петлите се дерат по съмнало.

Отричам се, лукави рабе, и от теб!

Господ ми трябва – до три пъти по триста

да ме възкръсва и измисля!

 

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??