Вълча болка
Вълча болка
Сълзи. Не са от мен. Душата ми отдавна
не е олук за скръб. Липата вероятно
пропуска времето на капки...
Над тях ленива прах размятат
чистачите от циферблата...
Любов ли бе да я опишеш!
Разровиш ли я – ще горчи от стихове,
изписани като тату до синьо,
и само болката вълчица в мен ще вие,
че търси единака зимен!
Отдавна грижите са мои спътници,
а чашата с горчиво минало
се врасна вътре като клапа...
О,боже, толкова се молех да отмине,
поне веднъж да бъде празна...!
Но... твоя воля – пак пророк!
Слугите дяволски командировани
и в коша им се мъдрят златоперки –
отказвам рибешката голословност
и тръгвам по водата с вери.
В рода ми има Петър. Както му е ред,
петлите се дерат по съмнало.
Отричам се, лукави рабе, и от теб!
Господ ми трябва – до три пъти по триста
да ме възкръсва и измисля!
© Златина Георгиева All rights reserved.
!!!
