Вълча песен
Моля те, пусни ме да си ида,
душата ми копнее вълча песен да пее,
моля те, не я затваряй в мида
не я обричай вечно да тлее.
Знам, нощ е, но звездите осеяли пътя ми
издират мойте нозе.
Тълпите хорски в жега измръзнали
жадно се впиват в мойто сърце.
Искам сама, сред свои,
с тихия дъжд да се слея,
дори и в най-силните житейски порои,
пак сама, с вълци моята вълча песен да пея.
Не искам сред хората. Те са коварни.
А сред диви вълци, черни орли,
сърцето ми клето вълчо да стане,
че човешко сърце най го боли...
душата ми копнее вълча песен да пее,
моля те, не я затваряй в мида
не я обричай вечно да тлее.
Знам, нощ е, но звездите осеяли пътя ми
издират мойте нозе.
Тълпите хорски в жега измръзнали
жадно се впиват в мойто сърце.
Искам сама, сред свои,
с тихия дъжд да се слея,
дори и в най-силните житейски порои,
пак сама, с вълци моята вълча песен да пея.
Не искам сред хората. Те са коварни.
А сред диви вълци, черни орли,
сърцето ми клето вълчо да стане,
че човешко сърце най го боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Всички права запазени
