Вълчица
вълчица жестока вълчето си ближе
и носи му кокал разкъсан на части
в заслона живеят и дните се нижат
там слънце не грее
студът е ужасен
те вечер се гушат вълчето заспива
а майката слуша навън шумовете
тя пази го с нокти и зъби забива
без милост дълбоко
направо в сърцeто
вълчица жестока вълчето си ближе
и носи му кокал разкъсан на части
и думите други са просто излишни
да любиш е трудно
а после е ясно
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Влахов Всички права запазени
