вълчица жестока вълчето си ближе
и носи му кокал разкъсан на части
в заслона живеят и дните се нижат
там слънце не грее
студът е ужасен
те вечер се гушат вълчето заспива
а майката слуша навън шумовете
тя пази го с нокти и зъби забива
без милост дълбоко
направо в сърцeто
вълчица жестока вълчето си ближе
и носи му кокал разкъсан на части
и думите други са просто излишни
да любиш е трудно
а после е ясно
© Кирил Влахов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
