Блясъка в очите на вълка
е по-червен дори от кръв човешка
и от подпалени огньове във нощта,
от роза алена във нощ гореща.
А воят му във нощната мъгла
навява горест в слабата душа.
Подобно на храна прогнила
смърди в душите ни страха.
Сънят все тъй не идва,
подгонен бяга сред мъгла.
И вълци глутница го следват...
препуска бясно през нощта.
Огньове светят, хвърлят искри,
приканят гладни зверове.
И светят пак очите пъстри
от шумата на храстите навред.
© Константин Всички права запазени