Вълк, ловец и малко суши
Добрите вълци днес са рядкост,
а Вълчо, май не бе от тях.
Край него - всички във гората
със зъби тракаха от страх!
Той беше страшно невъзпитан,
опасен хищник, хулиган!
В бърлога, скрита под скалите
живееше с години сам.
От всички мразен в планината,
той скиташе немил-недраг.
Без скъпи близки, без приятел!
За него всеки беше враг!
Веднъж в една дъждовна вечер,
треперещ, Вълчо се прибра.
Подгизнал, в миг се преоблече,
напълни печката с дърва,
запали - стенния светилник,
наля си лешников сироп,
погледна в мазния хладилник,
извади си консерва боб,
и с много смачкана гримаса,
отчаян, зъзнещ и унил,
край дървената, грозна маса
той ревна като крокодил:
- Не случих на късмет в живота,
аз нямам близки на света!
Нещастен, мразен и самотен
се скитам в гъстата гора.
Аз няма - с кой да се засмея!
Да бъда в радост и тегло!
Да седна с някой! - Да живея!
Да споделя едно легло…
А зад скалите - в храсталака
се спотаяваше ловец.
Той дълго под дъжда бе чакал
да срещне този хубавец!
Той сложи в пушката патрони
със най-големите сачми,
да гръмне вредния разбойник
под избелелите скали.
Но както беше взел на мушка
треперещия, тъжен вълк,
ловецът смъкна свойта пушка
и не изпълни своя дълг.
Той се заслуша - любопитен
на Вълчо в тъжните слова.
Сълзи - му тръгнаха в очите:
в словата той се припозна.
С тъгата си вълкът го трогна:
ловецът също беше сам,
и в миг реши да си помогнат
със този тъжен калпазан.
Поспря пред вълчата обител,
побутна гнилата врата,
и кротко - той вълка попита:
- Защо реве в дъжда така?
А Вълчо, странно го погледна,
дори не почна да ръмжи.
Не му предложи стол да седне,
а жално зяпна го в очи!
Помисли си - че тази вечер
той мъките ще отърве!
Че с пушката си днес ловецът
ще го изпрати да реве
на друго място, в друга зима,
където ще му провърви:
другари, там, безброй ще има
сред иглолистните гори!
Ловецът пък - свали палтото,
постави пушката встрани,
пред Вълчо седна на креслото
и със усмивка промълви:
- Не бой се, аз съм ти приятел
и няма да ти сторя зло!
Към теб протягам си ръката,
познавам твоето тегло.
Аз - в чантата си нося суши
и малко овча пастърма!
Готов съм също, трите круши
веднага с теб да поделя!
Вълкът, невярващ се вторачи
във добродушния човек.
В бърлогата си спря да крачи:
успокоен, но и нащрек.
И вместо - бързо да побегне
като лисунгер под дъжда,
той храбро пожела да седне,
да хапне суши вечерта.
Веднага спря да потреперва,
с ловеца той се запозна.
Отвори - постната консерва
и боба в мивката изля.
Ловецът пък, от свойта чанта
извади късче пастърма,
с една бутилка жълта Фанта
и суши с телешка кайма.
И в миг - във вълчата обител
сред избелелите скали,
ловец и вълк... се подкрепиха:
с приятел всеки се сдоби!
…
Не знам, каква поука можем
от случката да извлечем.
Аз лично, спрях да се тревожа,
за мой един голям проблем:
Аз спрях с уплаха да отбягвам
колежката с вампирски вид.
Аз с нея - всеки ден обядвам,
а всяка нощ съм й навит!
Юри Йовев
Януари 2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
Много поучителна !
