Вълк, ловец и малко суши
Добрите вълци днес са рядкост,
а Вълчо, май не бе от тях.
Край него - всички във гората
със зъби тракаха от страх!
Той беше страшно невъзпитан,
опасен хищник, хулиган!
В бърлога, скрита под скалите
живееше с години сам.
От всички мразен в планината,
той скиташе немил-недраг.
Без скъпи близки, без приятел!
За него всеки беше враг!
Веднъж в една дъждовна вечер,
треперещ, Вълчо се прибра.
Подгизнал, в миг се преоблече,
напълни печката с дърва,
запали - стенния светилник,
наля си лешников сироп,
погледна в мазния хладилник,
извади си консерва боб,
и с много смачкана гримаса,
отчаян, зъзнещ и унил,
край дървената, грозна маса
той ревна като крокодил:
- Не случих на късмет в живота,
аз нямам близки на света!
Нещастен, мразен и самотен
се скитам в гъстата гора.
Аз няма - с кой да се засмея!
Да бъда в радост и тегло!
Да седна с някой! - Да живея!
Да споделя едно легло…
А зад скалите - в храсталака
се спотаяваше ловец.
Той дълго под дъжда бе чакал
да срещне този хубавец!
Той сложи в пушката патрони
със най-големите сачми,
да гръмне вредния разбойник
под избелелите скали.
Но както беше взел на мушка
треперещия, тъжен вълк,
ловецът смъкна свойта пушка
и не изпълни своя дълг.
Той се заслуша - любопитен
на Вълчо в тъжните слова.
Сълзи - му тръгнаха в очите:
в словата той се припозна.
С тъгата си вълкът го трогна:
ловецът също беше сам,
и в миг реши да си помогнат
със този тъжен калпазан.
Поспря пред вълчата обител,
побутна гнилата врата,
и кротко - той вълка попита:
- Защо реве в дъжда така?
А Вълчо, странно го погледна,
дори не почна да ръмжи.
Не му предложи стол да седне,
а жално зяпна го в очи!
Помисли си - че тази вечер
той мъките ще отърве!
Че с пушката си днес ловецът
ще го изпрати да реве
на друго място, в друга зима,
където ще му провърви:
другари, там, безброй ще има
сред иглолистните гори!
Ловецът пък - свали палтото,
постави пушката встрани,
пред Вълчо седна на креслото
и със усмивка промълви:
- Не бой се, аз съм ти приятел
и няма да ти сторя зло!
Към теб протягам си ръката,
познавам твоето тегло.
Аз - в чантата си нося суши
и малко овча пастърма!
Готов съм също, трите круши
веднага с теб да поделя!
Вълкът, невярващ се вторачи
във добродушния човек.
В бърлогата си спря да крачи:
успокоен, но и нащрек.
И вместо - бързо да побегне
като лисунгер под дъжда,
той храбро пожела да седне,
да хапне суши вечерта.
Веднага спря да потреперва,
с ловеца той се запозна.
Отвори - постната консерва
и боба в мивката изля.
Ловецът пък, от свойта чанта
извади късче пастърма,
с една бутилка жълта Фанта
и суши с телешка кайма.
И в миг - във вълчата обител
сред избелелите скали,
ловец и вълк... се подкрепиха:
с приятел всеки се сдоби!
…
Не знам, каква поука можем
от случката да извлечем.
Аз лично, спрях да се тревожа,
за мой един голям проблем:
Аз спрях с уплаха да отбягвам
колежката с вампирски вид.
Аз с нея - всеки ден обядвам,
а всяка нощ съм й навит!
Юри Йовев
Януари 2024 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Давай, Марко! Пълно е с вълци и с крокодили в Щатите! 😀
-
Страхотна басня !
Много поучителна !
Започвам и аз да поря крокодилите.
Без милост ! Наред ! -
Сенилга, поуката за мен бе - да не съдим за жените по вампирския им вид, че под него може да се крие вакло агънце! 😀😀😀
-
Моралът на тази басня е следният
мъж за човека е вълк или жена.
Между другото, когато ловува, за да примами вълци в капан,
ловецът на примамка първо пуска гласа на вълка,
и минута по-късно гласът на вълчицата. -
Прав си, Жан-Кристоф, баснята е много философска! 😀😀😀
-
Не басня, а цяла Горска епопея е това Въртим ли, сучем ли - всички поуки се свеждат все до колежката...
-
Ели, Владо, Ивелина, Емо, като ви чета хубавите коментари, си мисля, че баснята ми се е получила. 😊
Благодаря ви, приятели! 😊👍☘️ -
Много забавно, както винаги! 🙂
-
Супер, много свежо и разведряващо, браво на автора. И, разкошни коментари, подобаващи.
Благодаря на всички, развеселихте ме! -
Много, много яко!!! Пет звезди на мига и в графа Любими за препрочитане!
-
Е, накрая ме умори от смях! Само това не очаквах! Юри, прекрасен си!
-
Майтап да става, Миночка! 😀
-
Юри, като чета коментарите се наслаждавам на новия дует, който се заформя тук с Тони! И двамата сте прекрасни. Твоя Вълчо, друга работа няма освен да хленчи. И виж каква поема се роди. Браво, повдигна ми се настроението!
-
Yuri (Yuri Yovev) - канибал под прикритие!
-
Тони! 😀
Страшни вълци и хиени
са полягали до мен.
В скъпи кожи нагласени
и със прашки на Лорен! -
Пепи!!! 😀
Ако срещнеш във гората
вълк да сърба боб чорба,
ти стани му пръв приятел,
той е с хубава душа! -
Дали е вълк, или хиена -
ще свие всичките пари.
И със парцалки подновена,
без срам, че в Ада ще гори.
Не вярвай никак на жените,
а при жената своя стой.
И нека харчи тя парите,
че вечно ти да си в покой. -
Лешников сироп, консерва боб... е затова няма да стана вегетарианка! Кой знае в какъв звяр ще се превърна!
-
Тони!!! 😀
Аз знам, жената е коварна
особено с произход Варна.
С една такава се прекарах,
и до фалит набързо са докарах! -
Жените много сме коварни.
Не ти ли стана ясно вече?
У нас пълзи една поквара.
А ти внимавай с нас, човече! -
Тони! 😀
Опитвам се да разпознавам
жените в цъфналата шир,
но вечно с вълк се запознавам
или със истински вампир. -
Чета, чета, поука няма.
Какво ли ще ми каже той?
Ловец и вълк са вече двама
и всеки е голям герой.
Но ето идва тук колежка,
ловец ли е, или вампир?
Внимавай да не стане грешка,
та да не гледаме сеир!
Разхили ме с тая колежка -
Исмаиле, Ники!!! 😀
Ако трябва да избирам
твари в гъстата гора,
куп сърнички ще прибирам
всекидневно у дома! 😀 -
Юри😂😂🙈🙈😎😎
-
Юри,
гледай с таз колежка,
да не стане грешка! -
Валя, Никола!!!
Една добра скиорка, Валя! Не е от сайта. 😀
Никола, какви ли не вълци сме давили, но ще имам едно на ум, заради теб. 😀 -
Юри, евалла за пробива при колежката, брат! Но не забравяй, че вълкът кожата си мени, нрава не! Бъди нащрек! Казвам го като стар ловец! Поздрав за написаното! Развесели ме!
-
Каква ли е тази колежка, Юри?
Дано някоя от сайта не се припознае.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
