Каква трябваше да се родя,

за да ме обичаш.

Каква трябваше да бъда, за да не ме използваш?

Дали да ти позволя да злоупотребиш с мен

за някоя фалшива усмивка, друга целувка.

Отново вървя към дупката, 

дупката на фалшивата грешна любов. 

"Дупката на вълка"- Подавам се отново в обятията му. 

В студената хладна нощ. 

Където всичко става реалност. 

Но само той е тук да ме прибере, дори използвайки ме.

Желае ме! 

Бягам, бягам, но настигат ме ласките.

Падам. 

Подавам се, дори грешно да е. 

А какво щеше да бъде, ако бях продължила

без да се отклоня?

Нямаше да съм опетнена от любовта фалшива.

Без усет 

какво е истинска целувка,

любов, макар грешна и фалшива.