Вълкът
Каква трябваше да се родя,
за да ме обичаш.
Каква трябваше да бъда, за да не ме използваш?
Дали да ти позволя да злоупотребиш с мен
за някоя фалшива усмивка, друга целувка.
Отново вървя към дупката,
дупката на фалшивата грешна любов.
"Дупката на вълка"- Подавам се отново в обятията му.
В студената хладна нощ.
Където всичко става реалност.
Но само той е тук да ме прибере, дори използвайки ме.
Желае ме!
Бягам, бягам, но настигат ме ласките.
Падам.
Подавам се, дори грешно да е.
А какво щеше да бъде, ако бях продължила
без да се отклоня?
Нямаше да съм опетнена от любовта фалшива.
Без усет
какво е истинска целувка,
любов, макар грешна и фалшива.
© Въображение All rights reserved.
