Обмислям идея за временно бягство –
за бягство от хора, от гняв и от страх.
С вълшебния код за душевно богатство
да стихна незрима във лунния зрак.
Да взема единствено своите мисли
/анализ е нужен и пълен разбор/,
на воля да пусна и чувствата чисти,
отправила вътре към себе си взор.
С молитви и вяра, и с кода вълшебен,
да стигна до простичък вътрешен мир.
А сетне, почувствала полъх целебен,
да следвам пътеката своя безспир.
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени
Васи, Светле, радвам се, че харесахте и този стих! Благодаря ви!