9 окт. 2018 г., 11:54

Вълшебен код

1.4K 12 19

Обмислям идея за временно бягство –

за бягство от хора, от гняв и от страх.

С вълшебния код за душевно богатство

да стихна незрима във лунния зрак.

 

Да взема единствено своите мисли

/анализ е нужен и пълен разбор/,

на воля да пусна и чувствата чисти,

отправила вътре към себе си взор.

 

С молитви и вяра, и с кода вълшебен,

да стигна до простичък вътрешен мир.

А сетне, почувствала полъх целебен,

да следвам пътеката своя безспир.

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Роби, благодаря ти от сърце, че си неотлъчно до мен! Ценя високо подкрепата ти, приятелю!
    Васи, Светле, радвам се, че харесахте и този стих! Благодаря ви!
  • Хубаво...
  • Хубаво!
  • Чудесен стих, Веси!...
    Следвай все така своята пътека, тя ще те заведе далече!...След дългото си отсъствие, ни радваш отново със стойностни творби!...Браво!...
  • Бени, аз ти благодаря, приятелко! Радвам се, че съм те докоснала.
    Меги, благодаря ти от сърце! Добре си се справила със съдбата на думите! Дерзай, момиче!
    Исмаиле, благодаря ти за аплодисментите! Благодаря ти също, че не пропускаш да се отбиеш на страничката ми!
    ДИС, добре дошла! Радвам се, че ти е харесало и ти благодаря!
    Ели, дано да си права! Благодаря ти от цялата си душа!
    Катенце, много ти благодаря, за всичко...!
    Хари, за постоянно бягство ще е доста трудно, приятелю. Все трябва да се връщаш понякога Мерси!
    Вальо, благодарности и на теб!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...